събота, 26 декември 2009 г.

неизпратено писмо до H

хубаво е да вярваш H
много е хубаво
триъгълно хубаво
като покрив
дъждостичащосекалоразмазване
безвъзвратно
до морска сол
до дупка в окото
...
това не е нищо повече от безразличие H
но какво безразличие само
разчертано на бели квадрати
имитиращи смях и разбиране…
и небе
ако синьото глътнало слънцето е небе
аз съм щъркел
но ти не мислиш че жабата
може да се превърне в щъркел
нали H
затова и не се опитвам
даже няма да ти кажа че те обичам
никога
никога
вярваш ли ми
аз отдавна не вярвам на хората H
вярвам само на теб
но и ти си човек

а така ми се иска да изкрещя
че те обичам
обичам
обичам те
...
на някои думи просто
не им разбирам живота

изобщо не ми обръщай внимание
H
какво повече може да се очаква
от една удавена вещица
от една веща удавница

събота, 5 декември 2009 г.

неизпратено писмо до G

G
за последен път ще ти пиша
нямам повече мисли за разпиляване
писна ми да бъда начало на собственото си ежедневие
тази нощ ми е толкова синьо
/за разлика от жабата върху главата на принцесата/
какво очакваше да ти кажа G
след тръгването думите са бавни
а северът не е чак толкова излишен
посоките
се лутат
се лутат
между танцьорката на фламенко
и първото полувреме
а толкова ми се мълчи G
ние с теб никога не сме мълчали заедно
освен в онзи син дъжд
когато от синьо
не чувахме гласовете си
тогава се чувствахме чудесно
нали G
само тогава
чантите
пълни с дъжд и илюзии
сега натежават
посоките

между второто полувреме
и бегонията
исках да си направя татуировка
но ти нямаше странно име
странно като…
не ме гледай с това синьо око G
достатъчен ми е синият поглед на локвата
под прозореца
учеше ме да я прескачам...
да я прескачам...
да скачам
...
слушай дъжда G
той ще произнесе присъдата ни
и ние няма да задаваме въпроси
за да не изглеждаме глупаво
после пак ще сме сини
нали G
нали G
нали
G

събота, 28 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до F

.............
годините F годините
те са тези които очакват да ни се случат
аз вече не съм тази
която рисува щурци върху лятото
помниш ли F
беше толкова……
толкова … кръгло
очакването
заспиването
сънищата отдавна са парцелирани
за какво да строя мостове F
щом не водят към теб
отказвам да пия любов сипана в чаши
тези ситни цветчета по роклята ме издават
точно както синия плик
в който сложих писмото си онзи път
не беше толкова далече времето
когато се нуждаех от теб F
когато вместо да ме бутнеш от дървото
ти протегна думите си към мен
и ми избродира събуждане
нежно
нежно
паяжина оплела утрото
помниш ли F
помниш ли
малките хапченца в джоба ми
имам и друго шишенце
но указанията са толкова досадно дълги
и черни…
ако бяха зелени…
какво ще ми говориш за годините F
нали виждам как безсрамно са се разкрачили -
малки мръсници!!!!!
на всичко отгоре трябва да си ги спомням
няма гума за триене на години
часът настъпи F
вече 40 дни
търся убиеца на собствените си мисли
а вратата заяжда
това не е тази врата
през която съм минала в бяло
не е тази която те пусна да минеш оттатък
и прозорецът F
и прозорецът
още пита къде са цигарените ескизи
използвам снимката ти по предназначение F
точно както си ме учил -
цинично
и безразлично
ела F
ще те науча да говориш с щурците
няма нужда да ми рисуваш анемонии
даже кокичета няма нужда да ми рисуваш
достатъчни са ми три стръкчета ежедневие
нарязани на ситно
поръсени с безразличие
ще ги поливам
ще ги поливам
но ти си тук F
още си тук
в калта по килима
в сапунерката
поне да беше взел четката си за зъби
смених калъфката на възглавницата
обаче си ми оставил мълчането
залезите не притихват
в отражението на очите ти
няма да те вдишвам с утрото
и да съм част от скучните ти вечери
и да съм част от скучните ти вечери
не съм засадила градината F
още чакам да донесеш лейката
а тя най нахално се зъби
под гумите
на пикапа
бягай бягай Луна
ще започна и теб да рисувам

събота, 14 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до Е

илюзия

Е
да мислим че можем да сме щастливи
от илюзията
че сме щастливи
Е
да се преструваме
че не се случва това
което се случва
че не очаквам…
товакоЕтоочаквам
!!!!!
Е
да живеем с лъжата
че няма
че няма любов
че нямаме нужда от нея

да загърбим дълга си
усилията
куража…

всеки сън подлежи на редакция
всяко дъно
Е най-дълбоко
но винаги има и по-черно
от черното по-изоставяне
по-самота
и…
страхът да сме ние
ако си нямаме пропаст

да бъдем следени от собствените си
приливи на безпомощност

изборът…

щастието…

страхът…

колко истини сме събрали в себе си
колко дъно!

Е
което винаги ни чака
ни чака

къде ми Е сянката
къде ми Е костенурката
къде Е Е.Е.Е.Е

а можеше да Е лесно
трябваше
да Е
лесно
не Е!
за вярване
колко щастие има
в една малка закуска

най-голямата крачка
понякога Е
съвсем малка стъпка
признак за
окончателност

ако поискаш

където една
идеално почистена
кухня
Е!

някъде

някъде
…..

Е

събота, 7 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до D

днес
растат чучулиги
чу
чу
ли
ги
защо се смееш D
мислиш си че съм луда
нищо подобно!
ела с мен у дома
не ме питай защо
ще ти покажа
когато потъне обувката
ще събуя чорапа си
и…
аз съм кука
не куку а кука!!!
ти не си лош човек D
просто…
мястото на което те чакам
не е подходящо
сънят ми е изяден от куче
защо пак се смееш
всичко пак се повтаря
ти си жив
ти не си жив
ти си жив

ще бъдеш изяден от куче
улових го в миражите
не в моите
в твоите
няма по-ясно нещо на този свят -
бряг
и обувки
вода
и обувки
обувки
обувки
обувки
смехът ти изплува на плиткото
подозираш кучето
подозираш мен
подозираш кучето
...
къщата е виновна!

може би си самотен D
чети между редовете
аз съм кучето
ти си кучето
ние сме кучета

не ти ли харесват очите ми D
имам разни мухи в главата си
заради цветята е
направо са се вмирисали
и тази противна панделка
защо им е да връзват цветята с панделка
те вече са мъртви D
и мухите са мъртви
как си… самотен D
чети между редовете
чети между редовете

днес е най-подходящото време
в ушите ни да
растат
чу чу ли ги
чу
ли
ги

събота, 31 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до С

здравей, С

от... /нкв/ се каня да ти напиша това писмо

след като приключих с излишъците
и разпиляването
знам че трябва да превключа живота си
на режим
без електричество

и без лекари
мога
да си поставя /необходимата/ диагноза

и без
…ост
а в това ежедневие
ти остана единственият ми
приятел

не може да се нарече приятел някой,
който не ме е виждал да плача

завиждам на онзи с
двама/трима-та
аз...
не че съм имала повече, но…
всички те /всичките/
предпочетоха да
даса..
..сами
дасамилюбовници

та така
само на теб /още/ мога да кажа всичко
за чувствата
завършващи с опит
за опитите
завършващи с чувства
но винаги
без окончателност
без
…ост
…..се повтарям
и не знам
какво точно да ти напиша
и не е важно
обаче
ти какво можеш да ми напишеш
ти какво искаш
дали СИ
толкова силен
че да останеш до мен
че да останеш без мен

пък и...
има ли смисъл

събота, 24 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до B

…..
остави любезностите B
запази всички посивели остроумия
за следващия спектакъл
надгробните слова са ми в излишък
бели думи закърпени с черен конец
който винаги се къса
на най-неподходящото място
арозивелет оп атхарп с ет мавусир
… ет мавусир
… ет мавусир
……..
това е отражението на мислите ми
въпреки че…
мъртвите имат ли отражение
истината и илюзията толкова си приличат
понякога
тишината води до пристрастяване B
преглътнах всички тишини на малки дози
търсенето остана в ехото от уверени стъпки
близо
съм
близо
предпочетох единствената обрасла пътека
пред отъпканото предначертание
но изходът …
едва ли може да избяга от завръзката
бяла
бяла
покривка
а можехме да напълним очите си
с ягоди

раздрани от хрипове
гърдите на времето не издържаха

близо съм

близосъм

B

събота, 10 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до А

>



как да започна писмото си
най-трудно винаги е началото
краят все някак идва
от са-мо-се-бе-си
/каква дума само!!!
даже не знам как се пише/
дали да започна с довиждане
до-виж
-да-не
глупости!!!!!
отиваш си…
искам да кажа… добре е, че си отиваш
преди думите ти да притоплят въображението ми
след този дъжд и мислите ми са наводнени
не съм грозното патенце
не съм твоята пепеляшка
даже за котарака в чизми не ставам
с тези подгизнали старомодни обувки
но мога да съм сама
човек винаги е сам
оттатък пародията от думи
отвъд прикачените лебедови усмивки
а сам, човекът винаги е тъжен
не съм го измислила аз
казал го е някой по-умен преди мен
аз само го преоткрих
за себе си
и вече

мога да съм сама
мога да плача сама
нямаш нужда от сълзи по рамото
-
оставят петна
и са тъжни
ще се научим ли да живеем от тази страна
преди заспиването
преди умората
дето всяка плашеща другост
е отстояние
от шевовете по вените
безразличието не ми е присъщо
не очаквай да се хербаризирам
тази вечер… отново са спуснати щорите
и изобщо…
любовта вече не е красива музика
и дращи в гърлото
въпреки че…
отсъствието не винаги е равносилно на липса
и лъжите не винаги са обръснати
...
откраднах думите ти
обсебих мислите ти
тази рецепта също преписах от теб
съвсем предпазливо
никой няма да забележи
беше толкова прав
за цветовете
посоките
и дърветата

но знам
- все някога...
...все някога…
трябва ми само още малко търпение

щом порасна
ще осъзная
че дори не съм била главен участник в играта ти

за кого, в крайна сметка, се оказа временно онова спасяване
-
за бездомника?
или за мръсницата?
сега…
мога!
мога да плача сама
а когато...
когато.....
ще откриеш в очите ми обич
толкова колкото да ти стигне
за всичкото някога
защото разбирам
-
теб
просто те е било страх
от вещици