събота, 30 януари 2010 г.

неизпратено писмо до Lu





отдавна
много отдавна трябваше да
напиша това писмо, Lu
време е!
преди да са свършили буквите
преди да отплуват дните…

къде се дянаха всичките листове…
ще трябва най-после да светна лампата!!!

върху всяка изгубена сянка поникват души

как отиде толкова далече, Lu
аз така и не успях да открия центъра на луната

ще останат от мен само копчета
и посоки
и посоките
тръгват
в различни
посоки
н
а
д
о
л
у
.
.
не километрите са истинските разстояния, Lu

на кого да разкажа за кривата улица
за пътя на тишината…
за всяко безсмислено пресаждане…
на изсъхнали корени…

всички срутени покриви са си мои
всички стенещи отстояния
мои малки
измислени
истини
измислени
болки
как се лекуват, Lu

ще намеря ли камък поне
да скрия сянката си

две мечти си изпросих
време е
ще ти ги върна
всички взети назаем усмивки

вземи си слънцето

и торбите с пресилено щастие…

косъмът ще се скъса

аз си имам достатъчно
облаци
и водопади


ще изпивам сама океана
тази най-пресолена илюзия

всички сламки дебели от сол
ще останат далече…
като кораб помъкнал пристанищата си към небето
като роза докосваща бузата на бездомник…
всички скъсани рози миришат на смърт
и раздяла
всяка болка изтича от гърлото на окото
б
а
в
н
о
време е

някоя сутрин...

ще трябва най-после да се насиля
и да натисна проклетото копче
на лампата
...
колко шумен може да е животът...
колко тиха да е смъртта…

събота, 23 януари 2010 г.

неизпратено писмо до K

е, K
понякога не разбираме
защо нещата се случват
точно така
както се случват
разбирането не може да промени фактите
кой ти говори за чувства K
няма да цапам спокойствието ти с чувства
остани в твоя свят от реалности
и без това никога не съм била добра
в разказването на приказки
по лесно се справям с колекционирането на гущери
краят си е край K
дори когато е заседнал в ъгъла на окото
всичко е толкова просто
тишината води до пристрастяване
твоята обич е под клепача на коляното ти
и те отвежда другаде
въпрос на география
а географията е лесна
зарежи тези причинно-следствени връзки
висенето в коридора никога не помага
то е само липса на предговор
да, да K, да
липса на предговор
но предговорът не е жизнено важен
важен е краят
край край край
точка
подскачаща
черна
точка
муха на стената
тя е това което помага на времето
да поеме семето на разрухата
и да нахрани егото си
причина
и
следствие
какво значение има причината K
няма те
просто те няма
и толкова

събота, 16 януари 2010 г.

неизпратено писмо до J

мога
мога я тази любов J

за която единственото доказателство
е
да се сбогуваш

тази дето
изсмуква ирисите до жълто

време е J
щом вали от тавана
и стените са хлъзгави

истините
са хлъзгави

очите ми
се търкалят по пода -
две деца си играят
на топчета

мога
мога я тази любов
трябва само са чуя себе си
и да си тръгна
знам - най-верният път
минава през зимата

две деца…
си играят…

всяка дупка е без значение
щом е скъсано копчето

всяко утре ще бъде вчера
хора…
вкопчени в дръжките на чадърите
криви дръжки
за криви значения
синкав дъжд по тавана

вече нямам чадър
вече няма да ми е нужен
подарих
Го
на една хартиена птица
за да не се удави

мога
мога я тази любов J
ще се справя

две деца…
с жълти топчета…

няма кал
няма кръв по пердето

оставям ти
миризмата на газ
и
на
зима

мога
мога я…

тази вечер си тръгвам

отивам си

и съм жълта

събота, 9 януари 2010 г.

неизпратено писмо до I

някой ден
можех да ти разкажа

за всичките си неуспешни опити за летене
за всяко потъване

някой ден…

щях да се науча да ти допушвам цигарата
да доизказвам думите ти
да доизмислям…

можех…
щях…

знам
никога няма да има място за мен в живота ти
а писмата
които изпратих някога до поискване…
кой знае къде са стигнали
кой знае кой си ги е поискал…
и…
някой ден…..

щяхме ли да…
танцуваме…
под вода можеш ли да танцуваш

някакви сламки хаотично обикалят наоколо
някакви чувства забиват нокти в очите ми
някакво бъдеще ме залива

стигна ли дъното
ще е лесно

голяма лъжа се оказа това за средата
каква златна среда –
аз нали съм я виждала
синьо-черна е
сиво-черна е
мъртво-черна…

всичко истинско свършва с черно…
и много пясък…

и много

пясък