събота, 26 декември 2009 г.

неизпратено писмо до H

хубаво е да вярваш H
много е хубаво
триъгълно хубаво
като покрив
дъждостичащосекалоразмазване
безвъзвратно
до морска сол
до дупка в окото
...
това не е нищо повече от безразличие H
но какво безразличие само
разчертано на бели квадрати
имитиращи смях и разбиране…
и небе
ако синьото глътнало слънцето е небе
аз съм щъркел
но ти не мислиш че жабата
може да се превърне в щъркел
нали H
затова и не се опитвам
даже няма да ти кажа че те обичам
никога
никога
вярваш ли ми
аз отдавна не вярвам на хората H
вярвам само на теб
но и ти си човек

а така ми се иска да изкрещя
че те обичам
обичам
обичам те
...
на някои думи просто
не им разбирам живота

изобщо не ми обръщай внимание
H
какво повече може да се очаква
от една удавена вещица
от една веща удавница

събота, 5 декември 2009 г.

неизпратено писмо до G

G
за последен път ще ти пиша
нямам повече мисли за разпиляване
писна ми да бъда начало на собственото си ежедневие
тази нощ ми е толкова синьо
/за разлика от жабата върху главата на принцесата/
какво очакваше да ти кажа G
след тръгването думите са бавни
а северът не е чак толкова излишен
посоките
се лутат
се лутат
между танцьорката на фламенко
и първото полувреме
а толкова ми се мълчи G
ние с теб никога не сме мълчали заедно
освен в онзи син дъжд
когато от синьо
не чувахме гласовете си
тогава се чувствахме чудесно
нали G
само тогава
чантите
пълни с дъжд и илюзии
сега натежават
посоките

между второто полувреме
и бегонията
исках да си направя татуировка
но ти нямаше странно име
странно като…
не ме гледай с това синьо око G
достатъчен ми е синият поглед на локвата
под прозореца
учеше ме да я прескачам...
да я прескачам...
да скачам
...
слушай дъжда G
той ще произнесе присъдата ни
и ние няма да задаваме въпроси
за да не изглеждаме глупаво
после пак ще сме сини
нали G
нали G
нали
G