неизпратено писмо до G

G
за последен път ще ти пиша
нямам повече мисли за разпиляване
писна ми да бъда начало на собственото си ежедневие
тази нощ ми е толкова синьо
/за разлика от жабата върху главата на принцесата/
какво очакваше да ти кажа G
след тръгването думите са бавни
а северът не е чак толкова излишен
посоките
се лутат
се лутат
между танцьорката на фламенко
и първото полувреме
а толкова ми се мълчи G
ние с теб никога не сме мълчали заедно
освен в онзи син дъжд
когато от синьо
не чувахме гласовете си
тогава се чувствахме чудесно
нали G
само тогава
чантите
пълни с дъжд и илюзии
сега натежават
посоките
…
между второто полувреме
и бегонията
исках да си направя татуировка
но ти нямаше странно име
странно като…
не ме гледай с това синьо око G
достатъчен ми е синият поглед на локвата
под прозореца
учеше ме да я прескачам...
да я прескачам...
да скачам
...
слушай дъжда G
той ще произнесе присъдата ни
и ние няма да задаваме въпроси
за да не изглеждаме глупаво
после пак ще сме сини
нали G
нали G
нали
G