неизпратено писмо до F

.............
годините F годините
те са тези които очакват да ни се случат
аз вече не съм тази
която рисува щурци върху лятото
помниш ли F
беше толкова……
толкова … кръгло
очакването
заспиването
сънищата отдавна са парцелирани
за какво да строя мостове F
щом не водят към теб
отказвам да пия любов сипана в чаши
тези ситни цветчета по роклята ме издават
точно както синия плик
в който сложих писмото си онзи път
не беше толкова далече времето
когато се нуждаех от теб F
когато вместо да ме бутнеш от дървото
ти протегна думите си към мен
и ми избродира събуждане
нежно
нежно
паяжина оплела утрото
помниш ли F
помниш ли
малките хапченца в джоба ми
имам и друго шишенце
но указанията са толкова досадно дълги
и черни…
ако бяха зелени…
какво ще ми говориш за годините F
нали виждам как безсрамно са се разкрачили -
малки мръсници!!!!!
на всичко отгоре трябва да си ги спомням
няма гума за триене на години
часът настъпи F
вече 40 дни
търся убиеца на собствените си мисли
а вратата заяжда
това не е тази врата
през която съм минала в бяло
не е тази която те пусна да минеш оттатък
и прозорецът F
и прозорецът
още пита къде са цигарените ескизи
използвам снимката ти по предназначение F
точно както си ме учил -
цинично
и безразлично
ела F
ще те науча да говориш с щурците
няма нужда да ми рисуваш анемонии
даже кокичета няма нужда да ми рисуваш
достатъчни са ми три стръкчета ежедневие
нарязани на ситно
поръсени с безразличие
ще ги поливам
ще ги поливам
но ти си тук F
още си тук
в калта по килима
в сапунерката
поне да беше взел четката си за зъби
смених калъфката на възглавницата
обаче си ми оставил мълчането
залезите не притихват
в отражението на очите ти
няма да те вдишвам с утрото
и да съм част от скучните ти вечери
и да съм част от скучните ти вечери
не съм засадила градината F
още чакам да донесеш лейката
а тя най нахално се зъби
под гумите
на пикапа
бягай бягай Луна
ще започна и теб да рисувам