събота, 31 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до С

здравей, С

от... /нкв/ се каня да ти напиша това писмо

след като приключих с излишъците
и разпиляването
знам че трябва да превключа живота си
на режим
без електричество

и без лекари
мога
да си поставя /необходимата/ диагноза

и без
…ост
а в това ежедневие
ти остана единственият ми
приятел

не може да се нарече приятел някой,
който не ме е виждал да плача

завиждам на онзи с
двама/трима-та
аз...
не че съм имала повече, но…
всички те /всичките/
предпочетоха да
даса..
..сами
дасамилюбовници

та така
само на теб /още/ мога да кажа всичко
за чувствата
завършващи с опит
за опитите
завършващи с чувства
но винаги
без окончателност
без
…ост
…..се повтарям
и не знам
какво точно да ти напиша
и не е важно
обаче
ти какво можеш да ми напишеш
ти какво искаш
дали СИ
толкова силен
че да останеш до мен
че да останеш без мен

пък и...
има ли смисъл

събота, 24 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до B

…..
остави любезностите B
запази всички посивели остроумия
за следващия спектакъл
надгробните слова са ми в излишък
бели думи закърпени с черен конец
който винаги се къса
на най-неподходящото място
арозивелет оп атхарп с ет мавусир
… ет мавусир
… ет мавусир
……..
това е отражението на мислите ми
въпреки че…
мъртвите имат ли отражение
истината и илюзията толкова си приличат
понякога
тишината води до пристрастяване B
преглътнах всички тишини на малки дози
търсенето остана в ехото от уверени стъпки
близо
съм
близо
предпочетох единствената обрасла пътека
пред отъпканото предначертание
но изходът …
едва ли може да избяга от завръзката
бяла
бяла
покривка
а можехме да напълним очите си
с ягоди

раздрани от хрипове
гърдите на времето не издържаха

близо съм

близосъм

B

събота, 10 октомври 2009 г.

неизпратено писмо до А

>



как да започна писмото си
най-трудно винаги е началото
краят все някак идва
от са-мо-се-бе-си
/каква дума само!!!
даже не знам как се пише/
дали да започна с довиждане
до-виж
-да-не
глупости!!!!!
отиваш си…
искам да кажа… добре е, че си отиваш
преди думите ти да притоплят въображението ми
след този дъжд и мислите ми са наводнени
не съм грозното патенце
не съм твоята пепеляшка
даже за котарака в чизми не ставам
с тези подгизнали старомодни обувки
но мога да съм сама
човек винаги е сам
оттатък пародията от думи
отвъд прикачените лебедови усмивки
а сам, човекът винаги е тъжен
не съм го измислила аз
казал го е някой по-умен преди мен
аз само го преоткрих
за себе си
и вече

мога да съм сама
мога да плача сама
нямаш нужда от сълзи по рамото
-
оставят петна
и са тъжни
ще се научим ли да живеем от тази страна
преди заспиването
преди умората
дето всяка плашеща другост
е отстояние
от шевовете по вените
безразличието не ми е присъщо
не очаквай да се хербаризирам
тази вечер… отново са спуснати щорите
и изобщо…
любовта вече не е красива музика
и дращи в гърлото
въпреки че…
отсъствието не винаги е равносилно на липса
и лъжите не винаги са обръснати
...
откраднах думите ти
обсебих мислите ти
тази рецепта също преписах от теб
съвсем предпазливо
никой няма да забележи
беше толкова прав
за цветовете
посоките
и дърветата

но знам
- все някога...
...все някога…
трябва ми само още малко търпение

щом порасна
ще осъзная
че дори не съм била главен участник в играта ти

за кого, в крайна сметка, се оказа временно онова спасяване
-
за бездомника?
или за мръсницата?
сега…
мога!
мога да плача сама
а когато...
когато.....
ще откриеш в очите ми обич
толкова колкото да ти стигне
за всичкото някога
защото разбирам
-
теб
просто те е било страх
от вещици