събота, 11 декември 2010 г.

неизпратено писмо до W

родих се от пророчествата ти
в кошмара на изхрачени видения
изхвърлих корите на думите
върху гърба на мълчанието
заших двете скъсани копчета
не съблазнявай семафора
...
лека нощ мила вещице
знаеш ли - розовото изобщо не ти отива
секунда преди да заспиш
облечи лунните зайчета
плъзнали в процепите на щорите
като малките кръгчета
образувани от винарките в чашата
подай ми бутилката
кой по дяволите пие от чаши
отпечатъците от токчета по лицето ми
елегантно са очертали пътя

само една целувка преди да заспиш вещице
само една
подарявам ти въображението на устните си
коминът издишва болката на дървото
и напрежението
от най-чувствителната част на тялото ми
беше толкова естествено
да сложиш профила си върху погледа ми
а аз пак така естествено да се протегна
и да оправя щръкналия кичур на детството ти
да погаля жилата в камъка
която го прави толкова ценен
но и чуплив
докато открия че камъкът е сърце
нещо отдавна достигнало своя край
с привкус на ежедневие
сладост в отровата
прости ми че се превърнах в последната пеперуда
че поведох мислите ти
по спиралата
водеща някъде
но винаги в неизвестна точка
непредвидима
тогава бихме могли да се разминем
но сега не сме…
сега не съм…
солта размазваща съзнанието
под натиска на стихващото навечерие
доказваща че съвършенството не е красиво
като онази Теоделина Виляр
...
и грешните сълзи на ангелите
събрали всички суеверия
че нито една любов не е вечна
и нито един смъртен не е повод за отчаяние
жалки приумици на природата
сътворени от двама самотници
защото самотата е заразна
а винаги е по-лесно да избягаш
да се скриеш от истината
или просто да претърпиш поредната си метаморфоза
в нощ като тази
мразя буквата х
тя подрежда живота в минало време
...
лека нощ вещице
последна целувка
преди да заспиш

събота, 4 декември 2010 г.

неизпратено писмо до V

някой ден ще се излекувам
от Всички
болести
сънища
болести
ще изгоря гнездата на истините
Всички
ще изтръгна бодлите на
Всички
изсъхнали кактуси
изсъхнали като кактуси
какво значение има
дали някой няма да е съгласен
с яйцето
или с кокошката
щом сме в оня град
където
времето спря даже да плува
не ме разбирате…
не ме разбирайте!
кой разбира водата в кактуса
щом е зима
през август
и вместо да хербаризираме пеперуди
скубем гълъби
умряла работа...
то оставаше и да не е умряла
при толкова кръв
погребахме всички вонящи факти
и убеждения
защото август е идеално време
да заколиш една кокошка
и две-три илюзии
с тъп кухненски нож
да разфасоваш думите
и да ги напъхаш във фризера
прилежно пакетирани в пликчета
за да не цапат
щастието
да се противопоставиш
на миналото
не е голямо геройство
освен ако това не означава
да се бориш със собствените си
заблуждения
дето искат да ни докажат
че тази кокошка
сама е забила в ножа
гърлото си
всичко е оправдано
Всички
сме оправдани
с хранителната верига
и някои други утопии
а иначе…
има толкова дребни хищници
по тревата
че като нищо някое тревопасно
ще ги настъпи
и ще ги глътне
дребни хищници
хищни дребници
сплели в последното си дихание
Всички
преднамерени невъзможности
и объркващи разстояния
сигурно пак е било зима
може би пак ще е август
защото…
защото…

ПП:
всяка прилика с действителни лица
яйца
и кокошки
не е случайна