събота, 20 февруари 2010 г.

неизпратено писмо до N

здравей, N

толкова е…

какво всъщност може да се напише
особено когато е зима
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
и ръфат добрите човечета
зад оградата дебнат кучета
добрите човечета не ми дават да пиша

мисли гарнирани с лешници
думи нарязани на филийки

шепа успокоителни с две чаши сълзи
или
чаша успокоителни с две шепи сълзи

така се раждат вещиците N
много станахме вещиците в живота ти

днес ще вали
завиждам на дърветата в градината –
тях никой не ги прибира на сухо
освен ако не са мъртви

обичам кучета
добро куче
добро куче

жива съм

още

жива съм

добро куче
добро куче
обичам кучета

освен ако не са мъртви
тях никой не ги прибира на сухо
завиждам на дърветата в градината –
днес ще вали

много станахме вещиците в живота ти
така се раждат вещиците N

чаша успокоителни с две шепи сълзи
или
шепа успокоителни с две чаши сълзи

думи нарязани на филийки
мисли гарнирани с лешници

добрите човечета не ми дават да пиша
зад оградата дебнат кучета
и ръфат добрите човечета
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
особено когато е зима
какво всъщност може да се напише

толкова е…

здравей N

N….. N….. N….. N..... N…..
…..

събота, 6 февруари 2010 г.

неизпратено писмо до Мо

.............
дойде ред да напиша писмо и до теб Мо
това е най трудното ми писмо
не знам какво да напиша
трудно се пише на някой
който е на една свещ разстояние

защо просто не си тръгна от спомените ми Мо
опитвам се да изхвърля
разделно
тези зелени пера набучени върху мислите ми
мислите са си мои Мо
чувствата са си мои

теб така ще те помня -
в розово
и в съзнание
но всичко е една голяма измама Мо
измислица на природата
ние с теб никога не сме били маймуни

има някакво непоправимо объркване
в теорията
за вероятностите
ти не трябваше да си в това легло Мо
където цветовете са безнадеждно излишни
животът става зелен щом се спъне в растенията
през лятото
тогава и котките са зелени
и таванът
с хартиените ти жерави
още ли се надяваш да полетят Мо

затвори си очите
не е полезно да се спи с отворени сънища

по-добре тръгвай
въздухът в стаята ти позеленя от печални акорди
и махни тази зелена усмивка
хвърлена между дъвките и зеления шлифер
не те харесвам в зелено
но трябва да сложиш качулката Мо
навън вали
в тази зелена нощ естествено и дъждът е зелен
и качулката…
толкова е зелена
че даже не виждам имаш ли изобщо качулка

зеленият вятър завива с листа премръзналото ти тяло
четири увехнали теменужки
ще ги изхвърля
ще ги изхвърля
зелени огризки за зелените котки
само зеленият камък ще те целува истински
само зеленото слънце ще те обича
нося виното Мо
черно вино в зелена бутилка
зелени рози върху лицето ти…
и пак този вятър

тръгвай си Мо
и никога не се връщай
в тази позеленяла история

зелени жерави
зелени жерави
сред бели гъски