неизпратено писмо до Мо

.............
дойде ред да напиша писмо и до теб Мо
това е най трудното ми писмо
не знам какво да напиша
трудно се пише на някой
който е на една свещ разстояние

защо просто не си тръгна от спомените ми Мо
опитвам се да изхвърля
разделно
тези зелени пера набучени върху мислите ми
мислите са си мои Мо
чувствата са си мои

теб така ще те помня -
в розово
и в съзнание
но всичко е една голяма измама Мо
измислица на природата
ние с теб никога не сме били маймуни

има някакво непоправимо объркване
в теорията
за вероятностите
ти не трябваше да си в това легло Мо
където цветовете са безнадеждно излишни
животът става зелен щом се спъне в растенията
през лятото
тогава и котките са зелени
и таванът
с хартиените ти жерави
още ли се надяваш да полетят Мо

затвори си очите
не е полезно да се спи с отворени сънища

по-добре тръгвай
въздухът в стаята ти позеленя от печални акорди
и махни тази зелена усмивка
хвърлена между дъвките и зеления шлифер
не те харесвам в зелено
но трябва да сложиш качулката Мо
навън вали
в тази зелена нощ естествено и дъждът е зелен
и качулката…
толкова е зелена
че даже не виждам имаш ли изобщо качулка

зеленият вятър завива с листа премръзналото ти тяло
четири увехнали теменужки
ще ги изхвърля
ще ги изхвърля
зелени огризки за зелените котки
само зеленият камък ще те целува истински
само зеленото слънце ще те обича
нося виното Мо
черно вино в зелена бутилка
зелени рози върху лицето ти…
и пак този вятър

тръгвай си Мо
и никога не се връщай
в тази позеленяла история

зелени жерави
зелени жерави
сред бели гъски