събота, 28 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до F

.............
годините F годините
те са тези които очакват да ни се случат
аз вече не съм тази
която рисува щурци върху лятото
помниш ли F
беше толкова……
толкова … кръгло
очакването
заспиването
сънищата отдавна са парцелирани
за какво да строя мостове F
щом не водят към теб
отказвам да пия любов сипана в чаши
тези ситни цветчета по роклята ме издават
точно както синия плик
в който сложих писмото си онзи път
не беше толкова далече времето
когато се нуждаех от теб F
когато вместо да ме бутнеш от дървото
ти протегна думите си към мен
и ми избродира събуждане
нежно
нежно
паяжина оплела утрото
помниш ли F
помниш ли
малките хапченца в джоба ми
имам и друго шишенце
но указанията са толкова досадно дълги
и черни…
ако бяха зелени…
какво ще ми говориш за годините F
нали виждам как безсрамно са се разкрачили -
малки мръсници!!!!!
на всичко отгоре трябва да си ги спомням
няма гума за триене на години
часът настъпи F
вече 40 дни
търся убиеца на собствените си мисли
а вратата заяжда
това не е тази врата
през която съм минала в бяло
не е тази която те пусна да минеш оттатък
и прозорецът F
и прозорецът
още пита къде са цигарените ескизи
използвам снимката ти по предназначение F
точно както си ме учил -
цинично
и безразлично
ела F
ще те науча да говориш с щурците
няма нужда да ми рисуваш анемонии
даже кокичета няма нужда да ми рисуваш
достатъчни са ми три стръкчета ежедневие
нарязани на ситно
поръсени с безразличие
ще ги поливам
ще ги поливам
но ти си тук F
още си тук
в калта по килима
в сапунерката
поне да беше взел четката си за зъби
смених калъфката на възглавницата
обаче си ми оставил мълчането
залезите не притихват
в отражението на очите ти
няма да те вдишвам с утрото
и да съм част от скучните ти вечери
и да съм част от скучните ти вечери
не съм засадила градината F
още чакам да донесеш лейката
а тя най нахално се зъби
под гумите
на пикапа
бягай бягай Луна
ще започна и теб да рисувам

събота, 14 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до Е

илюзия

Е
да мислим че можем да сме щастливи
от илюзията
че сме щастливи
Е
да се преструваме
че не се случва това
което се случва
че не очаквам…
товакоЕтоочаквам
!!!!!
Е
да живеем с лъжата
че няма
че няма любов
че нямаме нужда от нея

да загърбим дълга си
усилията
куража…

всеки сън подлежи на редакция
всяко дъно
Е най-дълбоко
но винаги има и по-черно
от черното по-изоставяне
по-самота
и…
страхът да сме ние
ако си нямаме пропаст

да бъдем следени от собствените си
приливи на безпомощност

изборът…

щастието…

страхът…

колко истини сме събрали в себе си
колко дъно!

Е
което винаги ни чака
ни чака

къде ми Е сянката
къде ми Е костенурката
къде Е Е.Е.Е.Е

а можеше да Е лесно
трябваше
да Е
лесно
не Е!
за вярване
колко щастие има
в една малка закуска

най-голямата крачка
понякога Е
съвсем малка стъпка
признак за
окончателност

ако поискаш

където една
идеално почистена
кухня
Е!

някъде

някъде
…..

Е

събота, 7 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до D

днес
растат чучулиги
чу
чу
ли
ги
защо се смееш D
мислиш си че съм луда
нищо подобно!
ела с мен у дома
не ме питай защо
ще ти покажа
когато потъне обувката
ще събуя чорапа си
и…
аз съм кука
не куку а кука!!!
ти не си лош човек D
просто…
мястото на което те чакам
не е подходящо
сънят ми е изяден от куче
защо пак се смееш
всичко пак се повтаря
ти си жив
ти не си жив
ти си жив

ще бъдеш изяден от куче
улових го в миражите
не в моите
в твоите
няма по-ясно нещо на този свят -
бряг
и обувки
вода
и обувки
обувки
обувки
обувки
смехът ти изплува на плиткото
подозираш кучето
подозираш мен
подозираш кучето
...
къщата е виновна!

може би си самотен D
чети между редовете
аз съм кучето
ти си кучето
ние сме кучета

не ти ли харесват очите ми D
имам разни мухи в главата си
заради цветята е
направо са се вмирисали
и тази противна панделка
защо им е да връзват цветята с панделка
те вече са мъртви D
и мухите са мъртви
как си… самотен D
чети между редовете
чети между редовете

днес е най-подходящото време
в ушите ни да
растат
чу чу ли ги
чу
ли
ги