събота, 14 ноември 2009 г.

неизпратено писмо до Е

илюзия

Е
да мислим че можем да сме щастливи
от илюзията
че сме щастливи
Е
да се преструваме
че не се случва това
което се случва
че не очаквам…
товакоЕтоочаквам
!!!!!
Е
да живеем с лъжата
че няма
че няма любов
че нямаме нужда от нея

да загърбим дълга си
усилията
куража…

всеки сън подлежи на редакция
всяко дъно
Е най-дълбоко
но винаги има и по-черно
от черното по-изоставяне
по-самота
и…
страхът да сме ние
ако си нямаме пропаст

да бъдем следени от собствените си
приливи на безпомощност

изборът…

щастието…

страхът…

колко истини сме събрали в себе си
колко дъно!

Е
което винаги ни чака
ни чака

къде ми Е сянката
къде ми Е костенурката
къде Е Е.Е.Е.Е

а можеше да Е лесно
трябваше
да Е
лесно
не Е!
за вярване
колко щастие има
в една малка закуска

най-голямата крачка
понякога Е
съвсем малка стъпка
признак за
окончателност

ако поискаш

където една
идеално почистена
кухня
Е!

някъде

някъде
…..

Е

Няма коментари:

Публикуване на коментар