събота, 6 ноември 2010 г.

неизпратено писмо до U

ето…
пускам те
пускам се…..
всяко ново потъване ще е лесно
две посоки през май
две посоки през юни
всяко лесно потъване ще е ново…
колко бързо се тръгва когато оставяш парчета
колко трудно се връща по тях
колко
късно
е
тъмен камък е лятото днес
хвърлен камък е
плетеница от съботни мисли
накацали върху времето
цветовете в косите ми тихо снижават пръстта
спирам
девет минути по-ниско
зимата е червена
истините обрасли в макове
…..драскотините по небето
тишина в какавидена нощница
съскаща белота…
… приютени в кутия за сънища
думите са безцветни…
ето…
пускам те
пускам се…..
време е…
да си намеря река

Няма коментари:

Публикуване на коментар