събота, 9 октомври 2010 г.

неизпратено писмо до S

ти не беше последната сламка, S
ти беше единствената
но дори и да имаше други
не бих се хванала
не вярвам!
да издържат тежестта ми

обаче
си прав

никой не заслужава да го превръщат в сламка!

ще Те пусна
/макар че без теб
до Къде мога да стигна/

ще Се пусна
//макар че без себе си…
до Къде мога да стигна//

нямат пътища вещиците
и не пристигат

нямат бъдеще вещиците
и нямат минало

нямат сънища…
вещиците
и нямат мисли

всеки сън е начало
на бавно
на
б
а
в
н
о
събуждане
..

да
не
S

не докосването е истинско
не потъването

недокосването................
непотъването.......................

даже дъното
е бездънно
далече

ще остана вкопчена в истината
до посиняване
до пожълтяване
до.

все някога
ще намеря
течение…
без илюзии…

ще имам смелостта
да кажа Време е

и да се върна в себе си

и да си дам от себе си

и...
да си тръгна
.
.
S

Няма коментари:

Публикуване на коментар