неизпратено писмо до Q

днес…..
днес исках…
да поговорим
но
както обикновено
сигурно съм объркала датата
и ти /може би/ нямаш рожден ден
нито съботи за споделяне

лято е
!
как не съм забелязала
…
Сега е: отчасти слънчево…

понеделник: 27°C

вторник: 31°C
…
както виждаш
очаква ме лято

залепих си цветя на прозореца –
шарени малки цветчета
върху стъклото

да ми е лятно
!
а всъщност…

само исках
да поговорим

неизпратено писмо до Р

забрави че ме има Р
яж си охлювите и октоподите

само в петък светът е кръгъл
…
бяхме добри в събирането на перли
с..ирането
наперли
които в последствие се оказаха
обикновениочинариби
!
май че съм се изгубила
…
майчице колко съм се изгубила
!!!
никога няма да успееш да изчегърташ
мидените клепачи
от черупката ми
забрави че ме има Р
остави ме вкопчена
в зелената
влажна
кожа
на скалата
ще потъна
в това мътно пространство
понесло на гръб
лепкавите ми заклинания
ще изпия кашата
от размекнати водорасли
отварата
от
проскубано кално безвремие
и
удавени понеделници
.давени
….делници
……. .. .. … Р
само в петък…
светът е кръгъл
обаче
петъците ми
са на привършване

неизпратено писмо до О

............
всички
думи
започващи
с
О
са
за
теб......

неизпратено писмо до N

здравей, N
…
толкова е…
…
какво всъщност може да се напише
особено когато е зима
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
и ръфат добрите човечета
зад оградата дебнат кучета
добрите човечета не ми дават да пиша
…
мисли гарнирани с лешници
думи нарязани на филийки
…
шепа успокоителни с две чаши сълзи
или
чаша успокоителни с две шепи сълзи
…
така се раждат вещиците N
много станахме вещиците в живота ти
…
днес ще вали
завиждам на дърветата в градината –
тях никой не ги прибира на сухо
освен ако не са мъртви
…
обичам кучета
добро куче
добро куче
…
жива съм

още

жива съм
…
добро куче
добро куче
обичам кучета
…
освен ако не са мъртви
тях никой не ги прибира на сухо
завиждам на дърветата в градината –
днес ще вали
…
много станахме вещиците в живота ти
така се раждат вещиците N
…
чаша успокоителни с две шепи сълзи
или
шепа успокоителни с две чаши сълзи
…
думи нарязани на филийки
мисли гарнирани с лешници
…
добрите човечета не ми дават да пиша
зад оградата дебнат кучета
и ръфат добрите човечета
някакви бели снежинки се блъскат в очите ми
особено когато е зима
какво всъщност може да се напише
…
толкова е…
…
здравей N

N….. N….. N….. N..... N…..
…..

неизпратено писмо до Мо

.............
дойде ред да напиша писмо и до теб Мо
това е най трудното ми писмо
не знам какво да напиша
трудно се пише на някой
който е на една свещ разстояние

защо просто не си тръгна от спомените ми Мо
опитвам се да изхвърля
разделно
тези зелени пера набучени върху мислите ми
мислите са си мои Мо
чувствата са си мои

теб така ще те помня -
в розово
и в съзнание
но всичко е една голяма измама Мо
измислица на природата
ние с теб никога не сме били маймуни

има някакво непоправимо объркване
в теорията
за вероятностите
ти не трябваше да си в това легло Мо
където цветовете са безнадеждно излишни
животът става зелен щом се спъне в растенията
през лятото
тогава и котките са зелени
и таванът
с хартиените ти жерави
още ли се надяваш да полетят Мо

затвори си очите
не е полезно да се спи с отворени сънища

по-добре тръгвай
въздухът в стаята ти позеленя от печални акорди
и махни тази зелена усмивка
хвърлена между дъвките и зеления шлифер
не те харесвам в зелено
но трябва да сложиш качулката Мо
навън вали
в тази зелена нощ естествено и дъждът е зелен
и качулката…
толкова е зелена
че даже не виждам имаш ли изобщо качулка

зеленият вятър завива с листа премръзналото ти тяло
четири увехнали теменужки
ще ги изхвърля
ще ги изхвърля
зелени огризки за зелените котки
само зеленият камък ще те целува истински
само зеленото слънце ще те обича
нося виното Мо
черно вино в зелена бутилка
зелени рози върху лицето ти…
и пак този вятър

тръгвай си Мо
и никога не се връщай
в тази позеленяла история

зелени жерави
зелени жерави
сред бели гъски

неизпратено писмо до Lu

отдавна
много отдавна трябваше да
напиша това писмо, Lu
време е!
преди да са свършили буквите
преди да отплуват дните…

къде се дянаха всичките листове…
ще трябва най-после да светна лампата!!!

върху всяка изгубена сянка поникват души

как отиде толкова далече, Lu
аз така и не успях да открия центъра на луната

ще останат от мен само копчета
и посоки
и посоките
тръгват
в различни
посоки
н
а
д
о
л
у
.
.
не километрите са истинските разстояния, Lu

на кого да разкажа за кривата улица
за пътя на тишината…
за всяко безсмислено пресаждане…
на изсъхнали корени…

всички срутени покриви са си мои
всички стенещи отстояния
мои малки
измислени
истини
измислени
болки
как се лекуват, Lu

ще намеря ли камък поне
да скрия сянката си

две мечти си изпросих
време е
ще ти ги върна
всички взети назаем усмивки

вземи си слънцето

и торбите с пресилено щастие…

косъмът ще се скъса

аз си имам достатъчно
облаци
и водопади


ще изпивам сама океана
тази най-пресолена илюзия

всички сламки дебели от сол
ще останат далече…
като кораб помъкнал пристанищата си към небето
като роза докосваща бузата на бездомник…
всички скъсани рози миришат на смърт
и раздяла
всяка болка изтича от гърлото на окото
б
а
в
н
о
време е

някоя сутрин...

ще трябва най-после да се насиля
и да натисна проклетото копче
на лампата
...
колко шумен може да е животът...
колко тиха да е смъртта…

неизпратено писмо до K

е, K
понякога не разбираме
защо нещата се случват
точно така
както се случват
разбирането не може да промени фактите
кой ти говори за чувства K
няма да цапам спокойствието ти с чувства
остани в твоя свят от реалности
и без това никога не съм била добра
в разказването на приказки
по лесно се справям с колекционирането на гущери
краят си е край K
дори когато е заседнал в ъгъла на окото
всичко е толкова просто
тишината води до пристрастяване
твоята обич е под клепача на коляното ти
и те отвежда другаде
въпрос на география
а географията е лесна
зарежи тези причинно-следствени връзки
висенето в коридора никога не помага
то е само липса на предговор
да, да K, да
липса на предговор
но предговорът не е жизнено важен
важен е краят
край край край
точка
подскачаща
черна
точка
муха на стената
тя е това което помага на времето
да поеме семето на разрухата
и да нахрани егото си
причина
и
следствие
какво значение има причината K
няма те
просто те няма
и толкова