неизпратено писмо до J

мога
мога я тази любов J

за която единственото доказателство
е
да се сбогуваш

тази дето
изсмуква ирисите до жълто

време е J
щом вали от тавана
и стените са хлъзгави

истините
са хлъзгави

очите ми
се търкалят по пода -
две деца си играят
на топчета

мога
мога я тази любов
трябва само са чуя себе си
и да си тръгна
знам - най-верният път
минава през зимата

две деца…
си играят…

всяка дупка е без значение
щом е скъсано копчето

всяко утре ще бъде вчера
хора…
вкопчени в дръжките на чадърите
криви дръжки
за криви значения
синкав дъжд по тавана

вече нямам чадър
вече няма да ми е нужен
подарих
Го
на една хартиена птица
за да не се удави

мога
мога я тази любов J
ще се справя

две деца…
с жълти топчета…

няма кал
няма кръв по пердето

оставям ти
миризмата на газ
и
на
зима

мога
мога я…
…
тази вечер си тръгвам

отивам си

и съм жълта

неизпратено писмо до I

някой ден
можех да ти разкажа

за всичките си неуспешни опити за летене
за всяко потъване

някой ден…

щях да се науча да ти допушвам цигарата
да доизказвам думите ти
да доизмислям…

можех…
щях…

знам
никога няма да има място за мен в живота ти
а писмата
които изпратих някога до поискване…
кой знае къде са стигнали
кой знае кой си ги е поискал…
и…
някой ден…..
…
щяхме ли да…
танцуваме…
под вода можеш ли да танцуваш

някакви сламки хаотично обикалят наоколо
някакви чувства забиват нокти в очите ми
някакво бъдеще ме залива
…
стигна ли дъното
ще е лесно

голяма лъжа се оказа това за средата
каква златна среда –
аз нали съм я виждала
синьо-черна е
сиво-черна е
мъртво-черна…

всичко истинско свършва с черно…
и много пясък…

и много

пясък

неизпратено писмо до H

хубаво е да вярваш H
много е хубаво
триъгълно хубаво
като покрив
дъждостичащосекалоразмазване
безвъзвратно
до морска сол
до дупка в окото
...
това не е нищо повече от безразличие H
но какво безразличие само
разчертано на бели квадрати
имитиращи смях и разбиране…
и небе
ако синьото глътнало слънцето е небе
аз съм щъркел
но ти не мислиш че жабата
може да се превърне в щъркел
нали H
затова и не се опитвам
даже няма да ти кажа че те обичам
никога
никога
вярваш ли ми
аз отдавна не вярвам на хората H
вярвам само на теб
но и ти си човек
…
а така ми се иска да изкрещя
че те обичам
обичам
обичам те
...
на някои думи просто
не им разбирам живота
…
изобщо не ми обръщай внимание
H
какво повече може да се очаква
от една удавена вещица
от една веща удавница

неизпратено писмо до G

G
за последен път ще ти пиша
нямам повече мисли за разпиляване
писна ми да бъда начало на собственото си ежедневие
тази нощ ми е толкова синьо
/за разлика от жабата върху главата на принцесата/
какво очакваше да ти кажа G
след тръгването думите са бавни
а северът не е чак толкова излишен
посоките
се лутат
се лутат
между танцьорката на фламенко
и първото полувреме
а толкова ми се мълчи G
ние с теб никога не сме мълчали заедно
освен в онзи син дъжд
когато от синьо
не чувахме гласовете си
тогава се чувствахме чудесно
нали G
само тогава
чантите
пълни с дъжд и илюзии
сега натежават
посоките
…
между второто полувреме
и бегонията
исках да си направя татуировка
но ти нямаше странно име
странно като…
не ме гледай с това синьо око G
достатъчен ми е синият поглед на локвата
под прозореца
учеше ме да я прескачам...
да я прескачам...
да скачам
...
слушай дъжда G
той ще произнесе присъдата ни
и ние няма да задаваме въпроси
за да не изглеждаме глупаво
после пак ще сме сини
нали G
нали G
нали
G

неизпратено писмо до F

.............
годините F годините
те са тези които очакват да ни се случат
аз вече не съм тази
която рисува щурци върху лятото
помниш ли F
беше толкова……
толкова … кръгло
очакването
заспиването
сънищата отдавна са парцелирани
за какво да строя мостове F
щом не водят към теб
отказвам да пия любов сипана в чаши
тези ситни цветчета по роклята ме издават
точно както синия плик
в който сложих писмото си онзи път
не беше толкова далече времето
когато се нуждаех от теб F
когато вместо да ме бутнеш от дървото
ти протегна думите си към мен
и ми избродира събуждане
нежно
нежно
паяжина оплела утрото
помниш ли F
помниш ли
малките хапченца в джоба ми
имам и друго шишенце
но указанията са толкова досадно дълги
и черни…
ако бяха зелени…
какво ще ми говориш за годините F
нали виждам как безсрамно са се разкрачили -
малки мръсници!!!!!
на всичко отгоре трябва да си ги спомням
няма гума за триене на години
часът настъпи F
вече 40 дни
търся убиеца на собствените си мисли
а вратата заяжда
това не е тази врата
през която съм минала в бяло
не е тази която те пусна да минеш оттатък
и прозорецът F
и прозорецът
още пита къде са цигарените ескизи
използвам снимката ти по предназначение F
точно както си ме учил -
цинично
и безразлично
ела F
ще те науча да говориш с щурците
няма нужда да ми рисуваш анемонии
даже кокичета няма нужда да ми рисуваш
достатъчни са ми три стръкчета ежедневие
нарязани на ситно
поръсени с безразличие
ще ги поливам
ще ги поливам
но ти си тук F
още си тук
в калта по килима
в сапунерката
поне да беше взел четката си за зъби
смених калъфката на възглавницата
обаче си ми оставил мълчането
залезите не притихват
в отражението на очите ти
няма да те вдишвам с утрото
и да съм част от скучните ти вечери
и да съм част от скучните ти вечери
не съм засадила градината F
още чакам да донесеш лейката
а тя най нахално се зъби
под гумите
на пикапа
бягай бягай Луна
ще започна и теб да рисувам

неизпратено писмо до Е

илюзия

Е
да мислим че можем да сме щастливи
от илюзията
че сме щастливи
Е
да се преструваме
че не се случва това
което се случва
че не очаквам…
товакоЕтоочаквам
!!!!!
Е
да живеем с лъжата
че няма
че няма любов
че нямаме нужда от нея

да загърбим дълга си
усилията
куража…

всеки сън подлежи на редакция
всяко дъно
Е най-дълбоко
но винаги има и по-черно
от черното по-изоставяне
по-самота
и…
страхът да сме ние
ако си нямаме пропаст

да бъдем следени от собствените си
приливи на безпомощност

изборът…

щастието…

страхът…

колко истини сме събрали в себе си
колко дъно!

Е
което винаги ни чака
ни чака

къде ми Е сянката
къде ми Е костенурката
къде Е Е.Е.Е.Е

а можеше да Е лесно
трябваше
да Е
лесно
не Е!
за вярване
колко щастие има
в една малка закуска

най-голямата крачка
понякога Е
съвсем малка стъпка
признак за
окончателност

ако поискаш

където една
идеално почистена
кухня
Е!

някъде
…
някъде
…..

Е

неизпратено писмо до D

днес
растат чучулиги
чу
чу
ли
ги
защо се смееш D
мислиш си че съм луда
нищо подобно!
ела с мен у дома
не ме питай защо
ще ти покажа
когато потъне обувката
ще събуя чорапа си
и…
аз съм кука
не куку а кука!!!
ти не си лош човек D
просто…
мястото на което те чакам
не е подходящо
сънят ми е изяден от куче
защо пак се смееш
всичко пак се повтаря
ти си жив
ти не си жив
ти си жив
…
ще бъдеш изяден от куче
улових го в миражите
не в моите
в твоите
няма по-ясно нещо на този свят -
бряг
и обувки
вода
и обувки
обувки
обувки
обувки
смехът ти изплува на плиткото
подозираш кучето
подозираш мен
подозираш кучето
...
къщата е виновна!

може би си самотен D
чети между редовете
аз съм кучето
ти си кучето
ние сме кучета
…
не ти ли харесват очите ми D
имам разни мухи в главата си
заради цветята е
направо са се вмирисали
и тази противна панделка
защо им е да връзват цветята с панделка
те вече са мъртви D
и мухите са мъртви
как си… самотен D
чети между редовете
чети между редовете

днес е най-подходящото време
в ушите ни да
растат
чу чу ли ги
чу
ли
ги